Изгубих нещо...

Изпуснах го насред полето...

То беше чисто, бяло, истинско...

То беше малко, но добро...

Изгубих го насред полето...

Сега стои си там...

Едно, невинно и само...

Снегът затрупа го,

а ураганът сетне го отвя...

Но липсва ми...

Остави ме в самотното сама...

Ще изчакам –

Сигурна съм, пролетта

ще ми го върне същото.

Каквото беше:

и чисто, и истинско, и толкова бяло...

И в търсене, лепвам върху си

онова – другото нещо – което все хулих,

все гонех, все биех със гневни слова...

Но то не приляга, не пасна, не иска,

не може със мен да се слее сега...

Ще постоя още мъничко

и тихо ще изчакам пролетта...