jara (Жара Пенева)
20

Jan 25, 2012, 3:51 PM

В очакване на пролетта...

Poetry » Blank verse

973 0 1

Изгубих нещо...

Изпуснах го насред полето...

То беше чисто, бяло, истинско...

То беше малко, но добро...

Изгубих го насред полето...

Сега стои си там...

Едно, невинно и само...

Снегът затрупа го,

а ураганът сетне го отвя...

Но липсва ми...

Остави ме в самотното сама...

Ще изчакам –

Сигурна съм, пролетта

ще ми го върне същото.

Каквото беше:

и чисто, и истинско, и толкова бяло...

И в търсене, лепвам върху си

онова – другото нещо – което все хулих,

все гонех, все биех със гневни слова...

Но то не приляга, не пасна, не иска,

не може със мен да се слее сега...

Ще постоя още мъничко

и тихо ще изчакам пролетта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Сънуваш пролетта посред зима и я приканваш из безкрайните бели полета на душата си, където тъгата властва. Добре дошла, Жара!

2012-06-22T22:54:37+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0