jara (Жара Пенева)
20

25 янв. 2012 г., 15:51

В очакване на пролетта...

Поэзия » Белые стихи

980 0 1

Изгубих нещо...

Изпуснах го насред полето...

То беше чисто, бяло, истинско...

То беше малко, но добро...

Изгубих го насред полето...

Сега стои си там...

Едно, невинно и само...

Снегът затрупа го,

а ураганът сетне го отвя...

Но липсва ми...

Остави ме в самотното сама...

Ще изчакам –

Сигурна съм, пролетта

ще ми го върне същото.

Каквото беше:

и чисто, и истинско, и толкова бяло...

И в търсене, лепвам върху си

онова – другото нещо – което все хулих,

все гонех, все биех със гневни слова...

Но то не приляга, не пасна, не иска,

не може със мен да се слее сега...

Ще постоя още мъничко

и тихо ще изчакам пролетта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Сънуваш пролетта посред зима и я приканваш из безкрайните бели полета на душата си, където тъгата властва. Добре дошла, Жара!

2012-06-22T22:54:37+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬