7 sept 2015, 20:15

В очакване за пролет

  Poesía » Otra
821 0 0

Поглеждаш ме леко натрапчиво

и гледаш как пия от чашата.

Седиш от страната на бармана,

макар че това не е

кръчма.

 

Тръгвам без грам пояснения 

и леко оправям полата си,

а твоите бързи решения

ме стрелкат със лека закачка.

 

Избързвам по малката улица,

но чувствам смеха по косата си.

Тъй хищно преглъщаш от въздуха,

че чак ме е страх да изплача.

 

От лекия полъх на люляци

потръпвам и спирам на място.

Тъй сладка неясна приумица

ме спира със гръб към паважа.

 

Поглъщам със поглед околните

и търся по слух аромата ти,

но там - само розови люляци

отвличат ме с дъх неочакван...

 

А ти ме разглеждаш разлистващо

от края на малката улица,

и в тъмното чакаш изискано

моментът пред теб

да застана..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....