7 sept 2015, 20:15

В очакване за пролет

  Poesía » Otra
812 0 0

Поглеждаш ме леко натрапчиво

и гледаш как пия от чашата.

Седиш от страната на бармана,

макар че това не е

кръчма.

 

Тръгвам без грам пояснения 

и леко оправям полата си,

а твоите бързи решения

ме стрелкат със лека закачка.

 

Избързвам по малката улица,

но чувствам смеха по косата си.

Тъй хищно преглъщаш от въздуха,

че чак ме е страх да изплача.

 

От лекия полъх на люляци

потръпвам и спирам на място.

Тъй сладка неясна приумица

ме спира със гръб към паважа.

 

Поглъщам със поглед околните

и търся по слух аромата ти,

но там - само розови люляци

отвличат ме с дъх неочакван...

 

А ти ме разглеждаш разлистващо

от края на малката улица,

и в тъмното чакаш изискано

моментът пред теб

да застана..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...