Поглеждаш ме леко натрапчиво

и гледаш как пия от чашата.

Седиш от страната на бармана,

макар че това не е

кръчма.

Тръгвам без грам пояснения 

и леко оправям полата си,

а твоите бързи решения

ме стрелкат със лека закачка.

Избързвам по малката улица,

но чувствам смеха по косата си.

Тъй хищно преглъщаш от въздуха,

че чак ме е страх да изплача.

От лекия полъх на люляци

потръпвам и спирам на място.

Тъй сладка неясна приумица

ме спира със гръб към паважа.

Поглъщам със поглед околните

и търся по слух аромата ти,

но там - само розови люляци

отвличат ме с дъх неочакван...

А ти ме разглеждаш разлистващо

от края на малката улица,

и в тъмното чакаш изискано

моментът пред теб

да застана..