Поглеждаш ме леко натрапчиво
и гледаш как пия от чашата.
Седиш от страната на бармана,
макар че това не е
кръчма.
Тръгвам без грам пояснения
и леко оправям полата си,
а твоите бързи решения
ме стрелкат със лека закачка.
Избързвам по малката улица,
но чувствам смеха по косата си.
Тъй хищно преглъщаш от въздуха,
че чак ме е страх да изплача.
От лекия полъх на люляци
потръпвам и спирам на място.
Тъй сладка неясна приумица
ме спира със гръб към паважа.
Поглъщам със поглед околните
и търся по слух аромата ти,
но там - само розови люляци
отвличат ме с дъх неочакван...
А ти ме разглеждаш разлистващо
от края на малката улица,
и в тъмното чакаш изискано
моментът пред теб
да застана..
© Венета Димитрова Всички права запазени