В очите на аления мрак
Дали сме алени видения, когато слънцето изгрява,
макар в преструвките си често да прощаваме изгаряния
със ъгълчета по очите, с мисълта разлята,
с обърканата мисъл вечер и сънните обрати,
дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг
и влюбеното лято
зад сивите стени.
И честичко прощаваме, защото не забравяме
да гмурнем в слънцето
надеждата на някой друг
в ефектно разпиляване без помисъл за звук.
Дали сме само място...
Дали съм само птица, размината със ятото,
а ятото - необратимо разминато със вятъра...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
