limeruna (Йоана)
565 3355
8 июн. 2016 г., 10:33  

В очите на аления мрак 

  Поэзия » Другая
478 2 4

 

Дали сме алени видения, когато слънцето изгрява,
макар в преструвките си често да прощаваме изгаряния
със ъгълчета по очите, с мисълта разлята,
с обърканата мисъл вечер и сънните обрати,
дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг
и влюбеното лято
зад сивите стени.
И честичко прощаваме, защото не забравяме
да гмурнем в слънцето
надеждата на някой друг
в ефектно разпиляване без помисъл за звук.
Дали сме само място...
Дали съм само птица, размината със ятото,
а ятото - необратимо разминато със вятъра...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
  • Чудесен стих! Аплодисменти!
  • Добри отговори, зададени чрез питане:
    "дали сме само време, което отброява,
    чертичките на някой друг"

    Браво, Лимеруна - хареса ми! Добро утро, Йоана!
  • Това стихотворение си го слагам веднага в любими - толкова леко и изящно е написано. Прав беше един от потребителите, който преди известно написа в коментар, че си поетеса на бъдещето. Споделям изцяло пророческото му твърдение. Поздрав, Йоана!
    П.П. От чисто техническа гледна точка бих препоръчал известно разчленяване на дългите изречения. Да се раздробят на по-къси без никаква промяна на текста. Така ще се подобри четивността.
Предложения
: ??:??