В очите на аления мрак

Jun 8, 2016, 10:33 AM 2016-06-09T20:14:43+03:00

Poetry » Other

477 2 4

Дали сме алени видения, когато слънцето изгрява,
макар в преструвките си често да прощаваме изгаряния
със ъгълчета по очите, с мисълта разлята,
с обърканата мисъл вечер и сънните обрати,
дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг
и влюбеното лято
зад сивите стени.
И честичко прощаваме, защото не забравяме
да гмурнем в слънцето
надеждата на някой друг
в ефектно разпиляване без помисъл за звук.
Дали сме само място...
Дали съм само птица, размината със ятото,
а ятото - необратимо разминато със вятъра...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nedd (Nedko Nedev)

2016-07-26T15:35:24+03:00

Красота!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-06-09T07:53:33+03:00

Чудесен стих! Аплодисменти!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-06-09T06:43:11+03:00

Добри отговори, зададени чрез питане:
"дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг"

Браво, Лимеруна - хареса ми! Добро утро, Йоана!
vega666 (Младен Мисана)

2016-06-08T10:46:15+03:00

Това стихотворение си го слагам веднага в любими - толкова леко и изящно е написано. Прав беше един от потребителите, който преди известно написа в коментар, че си поетеса на бъдещето. Споделям изцяло пророческото му твърдение. Поздрав, Йоана!
П.П. От чисто техническа гледна точка бих препоръчал известно разчленяване на дългите изречения. Да се раздробят на по-къси без никаква промяна на текста. Така ще се подобри четивността.