Jun 8, 2016, 10:33 AM 2016-06-09T20:14:43+03:00

В очите на аления мрак

Poetry » Other

623 2 4

Дали сме алени видения, когато слънцето изгрява,
макар в преструвките си често да прощаваме изгаряния
със ъгълчета по очите, с мисълта разлята,
с обърканата мисъл вечер и сънните обрати,
дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг
и влюбеното лято
зад сивите стени.
И честичко прощаваме, защото не забравяме
да гмурнем в слънцето
надеждата на някой друг
в ефектно разпиляване без помисъл за звук.
Дали сме само място...
Дали съм само птица, размината със ятото,
а ятото - необратимо разминато със вятъра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nedd (Nedko Nedev)

Красота!

2016-07-26T15:35:24+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Чудесен стих! Аплодисменти!

2016-06-09T07:53:33+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Добри отговори, зададени чрез питане:
"дали сме само време, което отброява,
чертичките на някой друг"

Браво, Лимеруна - хареса ми! Добро утро, Йоана!

2016-06-09T06:43:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това стихотворение си го слагам веднага в любими - толкова леко и изящно е написано. Прав беше един от потребителите, който преди известно написа в коментар, че си поетеса на бъдещето. Споделям изцяло пророческото му твърдение. Поздрав, Йоана!
П.П. От чисто техническа гледна точка бих препоръчал известно разчленяване на дългите изречения. Да се раздробят на по-къси без никаква промяна на текста. Така ще се подобри четивността.

2016-06-08T10:46:15+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0