В очите ти...
В очите ти аз виждам светлината,
грееща през облаците във дъжда.
Да скрият те не могат днес душата,
в която влюбих се така.
Чистата, безкориста душа,
прегръдката ти силна, нежна -
оставят ме без дъх до сутринта,
изпълват ме със радост, със надежда...
Затворя ли за миг очи,
лицето ти пред мен се появява.
И като замък в приказните ми мечти
да съществува всичко друго тук престава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Андреева Todos los derechos reservados
