В очите ти аз виждам светлината,
грееща през облаците във дъжда.
Да скрият те не могат днес душата,
в която влюбих се така.
Чистата, безкориста душа,
прегръдката ти силна, нежна -
оставят ме без дъх до сутринта,
изпълват ме със радост, със надежда...
Затворя ли за миг очи,
лицето ти пред мен се появява.
И като замък в приказните ми мечти
да съществува всичко друго тук престава.
© Теодора Андреева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
