Във очите ти има
скали кехлибарени -
разтопено е слънцето в тях.
Сред скалите
зениците черни какво са?
На белладона зърна!
Затова,
ако някой в очите ти гледа,
става покорен и плах.
Бях и несигурен,
и неспокоен,
докато гледах и аз.
Но, както често
в опасни минути,
своята смелост събрах
и не отстъпих, а продължавах
храбро да гледам във тях!
Като над пропаст
бездънна надвесен,
в която потокът шуми,
аз се приведох над теб и целунах
твоите топли очи!
Странно -
колко малко е трябвало -
само целувка една,
за да стане жената-магьосница,
просто любима жена!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados