В очите ти никнат надежди
В очите ти никнат надежди,
дето вятър ги с полъх коси.
Пак гледаш назад изпод вежди -
не остана нищо в моите очи.
През сърцето минават на воля
като шпаги безумни коне,
а ръцете треперещи молят
къшей вяра някой да подаде,
да подхвърли макар и по залък,
да подритне макар по троха,
че чуждият хляб е по-сладък
от познатия път на греха.
Във очите ти никнат надежди,
а душата се свила, крещи,
тръпне цяла във черни одежди,
ниско долу сама се теши.
Озъбена, луната те поглежда...
защото да обичаш и да нямаш
по-лошо е дори и от надежда,
в която всеки ден се давиш.
© Радослав Василев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се на присъствието ви,благодаря.
-
Хубаво стихо.
Поздрави, Радослав. -
„Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието” Ф.Н.- аз така го разбирам или поне с тази сентенция асоциирах за себе си,хареса ми
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
да подритне макар по троха,
че чуждият хляб е по-сладък
от познатия път на греха."
Много хубава творба!Хареса ми!Поздрав!