18 дек. 2011 г., 12:38

В очите ти никнат надежди 

  Поэзия » Философская
1016 0 4

В очите ти никнат надежди,

дето вятър ги с полъх коси.

Пак гледаш назад изпод вежди -

не остана нищо в моите очи.

 

През сърцето минават на воля

като шпаги безумни коне,

а ръцете треперещи молят

къшей вяра някой да подаде,

 

да подхвърли макар и по залък,

да подритне макар по троха,

че чуждият хляб е по-сладък

от познатия път на греха.

 

Във очите ти никнат надежди,

а душата се свила, крещи,

тръпне цяла във черни одежди,

ниско долу сама се теши.

 

Озъбена, луната те поглежда...

защото да обичаш и да нямаш

по-лошо е дори и от надежда,

в която всеки ден се давиш.

© Радослав Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "да подхвърли макар и по залък,

    да подритне макар по троха,

    че чуждият хляб е по-сладък

    от познатия път на греха."

    Много хубава творба!Хареса ми!Поздрав!



  • Радвам се на присъствието ви,благодаря.
  • Хубаво стихо.
    Поздрави, Радослав.
  • „Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието” Ф.Н.- аз така го разбирам или поне с тази сентенция асоциирах за себе си,хареса ми
Предложения
: ??:??