В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...

Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям...
Да се срещнеш с тях дали си готов?!

Ще харесваш ли пак косата ми буйна,
тайните ѝ щом разбереш,
скрила спомени сладки за чужди милувки,
галена някога от други мъже...

Ще целуваш ли пак моите пламенни устни,
ако разкъсат те без жал и без страх...
И дали пак ще са тъй сладки и вкусни,
напоени с кръвта ти по тях...

Ще жадуваш ли пак моите топли обятия,
ако с тези две нежни ръце,
без да искам, устремена да прегърна душата ти,
задуша те и обсебя със мен...

И ще гледаш ли пак тъй влюбен очите ми,
ако пронижат те със злоба и гняв
и раняват те често със болезнени истини
и лъжѝ... с непоносима тъга...

Ще желаеш ли пак тъй силно моето тяло,
ако разголя пред теб дързостта
да прекрачвам отвъд всички рамки и граници,
отдадена без свян на сластта...

Ще обичаш ли пак безусловно душата ми,
ще се стремиш ли към моето сърце,
ако откриеш, че те еднакво подвластни са
на двете стихии - огън и лед...

Ще свалиш ли тогава очилата си розови,
ще съзреш ли другото ми лице:
коса опетнена, очи зли, устни отровни,
ръце оковаващи, тяло порочно,
душа грешна и студено сърце...

Дали пак ще поискаш да бъда до тебе,
да сме заедно, ден подир ден...
или ще избягаш и потърсиш спасение
в нечие друго сърце...

И ако, все пак, решиш да останеш...
ще бъдеш ли безкрайно щастлив,
когато от мен си и обичан, и мразен...
и това не ще ли те промени...

Ще запазим ли жива тази малка искричка,
разгоряла любовта между нас?!
Или ще угасне от фалшиви игрички
огнено-ледената ни страст?!