27 авг. 2010 г., 22:53

В огън студен...

885 0 0

В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...

Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям...
Да се срещнеш с тях дали си готов?!

Ще харесваш ли пак косата ми буйна,
тайните ѝ щом разбереш,
скрила спомени сладки за чужди милувки,
галена някога от други мъже...

Ще целуваш ли пак моите пламенни устни,
ако разкъсат те без жал и без страх...
И дали пак ще са тъй сладки и вкусни,
напоени с кръвта ти по тях...

Ще жадуваш ли пак моите топли обятия,
ако с тези две нежни ръце,
без да искам, устремена да прегърна душата ти,
задуша те и обсебя със мен...

И ще гледаш ли пак тъй влюбен очите ми,
ако пронижат те със злоба и гняв
и раняват те често със болезнени истини
и лъжѝ... с непоносима тъга...

Ще желаеш ли пак тъй силно моето тяло,
ако разголя пред теб дързостта
да прекрачвам отвъд всички рамки и граници,
отдадена без свян на сластта...

Ще обичаш ли пак безусловно душата ми,
ще се стремиш ли към моето сърце,
ако откриеш, че те еднакво подвластни са
на двете стихии - огън и лед...

Ще свалиш ли тогава очилата си розови,
ще съзреш ли другото ми лице:
коса опетнена, очи зли, устни отровни,
ръце оковаващи, тяло порочно,
душа грешна и студено сърце...

Дали пак ще поискаш да бъда до тебе,
да сме заедно, ден подир ден...
или ще избягаш и потърсиш спасение
в нечие друго сърце...

И ако, все пак, решиш да останеш...
ще бъдеш ли безкрайно щастлив,
когато от мен си и обичан, и мразен...
и това не ще ли те промени...

Ще запазим ли жива тази малка искричка,
разгоряла любовта между нас?!
Или ще угасне от фалшиви игрички
огнено-ледената ни страст?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....