12 feb 2008, 20:35

В океана от самота

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
 

Не можех да плувам,

а в средата на океана се бях озовала.

Около мен имаше акули,

на които душата си бях продала.

Търсех някой, в който да се вкопча,

някой, който да ме спаси

и част от душата си да ми дари,

но този някой не се появи...

 

Хиляди усилия аз положих,

но да плувам се научих.

Хиляди пъти надолу потъвах,

но събирах сили и пак се издигах!

Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"

Ще ви отговоря - в океана от самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...