12 февр. 2008 г., 20:35

В океана от самота

1.1K 0 2
 

Не можех да плувам,

а в средата на океана се бях озовала.

Около мен имаше акули,

на които душата си бях продала.

Търсех някой, в който да се вкопча,

някой, който да ме спаси

и част от душата си да ми дари,

но този някой не се появи...

 

Хиляди усилия аз положих,

но да плувам се научих.

Хиляди пъти надолу потъвах,

но събирах сили и пак се издигах!

Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"

Ще ви отговоря - в океана от самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...