12 февр. 2008 г., 20:35

В океана от самота

1.1K 0 2
 

Не можех да плувам,

а в средата на океана се бях озовала.

Около мен имаше акули,

на които душата си бях продала.

Търсех някой, в който да се вкопча,

някой, който да ме спаси

и част от душата си да ми дари,

но този някой не се появи...

 

Хиляди усилия аз положих,

но да плувам се научих.

Хиляди пъти надолу потъвах,

но събирах сили и пак се издигах!

Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"

Ще ви отговоря - в океана от самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...