12 февр. 2008 г., 20:35

В океана от самота

1.1K 0 2
 

Не можех да плувам,

а в средата на океана се бях озовала.

Около мен имаше акули,

на които душата си бях продала.

Търсех някой, в който да се вкопча,

някой, който да ме спаси

и част от душата си да ми дари,

но този някой не се появи...

 

Хиляди усилия аз положих,

но да плувам се научих.

Хиляди пъти надолу потъвах,

но събирах сили и пак се издигах!

Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"

Ще ви отговоря - в океана от самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...