Не можех да плувам,
а в средата на океана се бях озовала.
Около мен имаше акули,
на които душата си бях продала.
Търсех някой, в който да се вкопча,
някой, който да ме спаси
и част от душата си да ми дари,
но този някой не се появи...
Хиляди усилия аз положих,
но да плувам се научих.
Хиляди пъти надолу потъвах,
но събирах сили и пак се издигах!
Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"
Ще ви отговоря - в океана от самота...
© Кристияна Кръстева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
