Не можех да плувам,
а в средата на океана се бях озовала.
Около мен имаше акули,
на които душата си бях продала.
Търсех някой, в който да се вкопча,
някой, който да ме спаси
и част от душата си да ми дари,
но този някой не се появи...
Хиляди усилия аз положих,
но да плувам се научих.
Хиляди пъти надолу потъвах,
но събирах сили и пак се издигах!
Сега може би ще се запитате: „Къде е тя?"
Ще ви отговоря - в океана от самота...
© Кристияна Кръстева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
