vega666 (Младен Мисана)
1673 14319
18 abr 2021, 22:12

В окото на равносметката 

  Poesía
736 17 23

Какво ми даде стройното ти тяло

или душата твоя - мъничко мънисто...?

Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,

затворен в стаята на есента, любов

                                                 прелиствам.

 

Прелиствам миналото зъзнещо от спомен

за сериала отредил стандартни роли.

Наметнал го с жилетка от неволи,

крещя в ухото му последно свое сбогом...

 

Провирам поглед през резето на безкрая,

зад рамото оставил свят нетраен.

Тъй често с любовта играх на сляпа баба,

че оттогава съм неоткриваем.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великолепна, въздействаща образност!...
    Възхити ме, Младене!
  • Прекрасен стих, маестро! Финалът ме остави без дъх. Благодаря!
  • Докосваш с поезията си, Младене!
  • Светът наистина е нетраен, но бисерите, които си написал, ще останат, да сгряват душите, на четящите, колкото и тесен да е процепът на времето! Поздрав от сърце!;
  • Едно око от равносметката намигва
    и мъничка сълза премрежва взора...
    Мълчи душата във кресчендо „Стига!”
    Но е открила път към Бога...
    ...
    Благодаря за провокацията да интерпретирам.
    И все пак откриваем сред поетичните попадения....
  • Дълбоко съм трогнат, скъпи приятели и колеги по перо, от вниманието с което удостоихте скромното ми стихче, независимо от начина, по който това внимание е изразено. Желая ви много здраве и щастлива, и успешна, седмица!: M&M
  • Много хубаво стихотворение, а финалът е колкото тъжен, толкова и хубав.
  • С годините все по-често прелистваме спомените. Прекрасни стихове отново!
  • Интелект, лирика и живот в едно.
  • Ужасно тъжно - разкриване, прелистване..., в стаята на есента...
    "Провирам поглед през резето на безкрая,
    зад рамото оставил свят нетраен"
  • Когато миналото зъзне в спомена, посоката на притегляне е бъдещето, макар и през все по-стесняващия се процеп към неговата необозримост, стига да не позволим да сме неоткриваеми за любовта! Впечатляващо!
  • Миналото- поглед през резето на безкрая. Тогава или тук сме неоткриваеми? Въпрос! Харесах и поздравления.
  • Великолепен стих, Младене! Отново съм без думи пред майсторството ти...
  • Хубав стих!
  • И все пак:животът е достатъчно осмислен! Има ли по-голяма истина от огнището на любовта?
  • Красива, стойностна поезия! Поздрав!
  • Изразително до съвършенство! 👏
  • Тъй често с любовта играх на сляпа баба,
    че оттогава съм неоткриваем.
    Великолепно!
  • С Дочка!
  • Каква равносметка само! „ В стаята на есента...” Натъжи ме стиха ти, Маестро...
    Толкова красота и истина на едно място!
    Впечатляващо!
  • "Провирам поглед през резето на безкрая,

    зад рамото оставил свят нетраен."

    Страхотно!
  • "Прелиствам миналото, зъзнещо от спомен..." Прекрасен метафоричен стих! Финалът е неповторим! Поздравления!
  • Много красиво!
Propuestas
: ??:??