vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
18 abr 2021, 22:12

В окото на равносметката

  Poesía
903 17 23

Какво ми даде стройното ти тяло

или душата твоя - мъничко мънисто...?

Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,

затворен в стаята на есента, любов

                                                 прелиствам.

 

Прелиствам миналото зъзнещо от спомен

за сериала отредил стандартни роли.

Наметнал го с жилетка от неволи,

крещя в ухото му последно свое сбогом...

 

Провирам поглед през резето на безкрая,

зад рамото оставил свят нетраен.

Тъй често с любовта играх на сляпа баба,

че оттогава съм неоткриваем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Великолепна, въздействаща образност!...
    Възхити ме, Младене!
  • angel-ina (Ангелина Стойчева)
    angel-ina (Ангелина Стойчева)
    Прекрасен стих, маестро! Финалът ме остави без дъх. Благодаря!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Докосваш с поезията си, Младене!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Светът наистина е нетраен, но бисерите, които си написал, ще останат, да сгряват душите, на четящите, колкото и тесен да е процепът на времето! Поздрав от сърце!;
  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    Едно око от равносметката намигва
    и мъничка сълза премрежва взора...
    Мълчи душата във кресчендо „Стига!”
    Но е открила път към Бога...
    ...
    Благодаря за провокацията да интерпретирам.
    И все пак откриваем сред поетичните попадения....

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0