В окото на равносметката

Поэзия

900 17 23

Какво ми даде стройното ти тяло

или душата твоя - мъничко мънисто...?

Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,

затворен в стаята на есента, любов

прелиствам.

Прелиствам миналото зъзнещо от спомен

за сериала отредил стандартни роли.

Наметнал го с жилетка от неволи,

крещя в ухото му последно свое сбогом...

Провирам поглед през резето на безкрая,

зад рамото оставил свят нетраен.

Тъй често с любовта играх на сляпа баба,

че оттогава съм неоткриваем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Великолепна, въздействаща образност!...
Възхити ме, Младене!

2021-05-09T10:48:31+03:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

Прекрасен стих, маестро! Финалът ме остави без дъх. Благодаря!

2021-04-22T06:46:06+03:00
Izumrudkata (Катя)

Докосваш с поезията си, Младене!

2021-04-21T09:21:00+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Светът наистина е нетраен, но бисерите, които си написал, ще останат, да сгряват душите, на четящите, колкото и тесен да е процепът на времето! Поздрав от сърце!;

2021-04-20T14:11:43+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Едно око от равносметката намигва
и мъничка сълза премрежва взора...
Мълчи душата във кресчендо „Стига!”
Но е открила път към Бога...
...
Благодаря за провокацията да интерпретирам.
И все пак откриваем сред поетичните попадения....

2021-04-20T09:42:12+03:00