В окото на равносметката
Какво ми даде стройното ти тяло
или душата твоя - мъничко мънисто...?
Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,
затворен в стаята на есента, любов
прелиствам.
Прелиствам миналото зъзнещо от спомен
за сериала отредил стандартни роли.
Наметнал го с жилетка от неволи,
крещя в ухото му последно свое сбогом...
Провирам поглед през резето на безкрая,
зад рамото оставил свят нетраен.
Тъй често с любовта играх на сляпа баба,
че оттогава съм неоткриваем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
