vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Apr 18, 2021, 10:12 PM

В окото на равносметката

  Poetry
902 17 23

Какво ми даде стройното ти тяло

или душата твоя - мъничко мънисто...?

Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,

затворен в стаята на есента, любов

                                                 прелиствам.

 

Прелиствам миналото зъзнещо от спомен

за сериала отредил стандартни роли.

Наметнал го с жилетка от неволи,

крещя в ухото му последно свое сбогом...

 

Провирам поглед през резето на безкрая,

зад рамото оставил свят нетраен.

Тъй често с любовта играх на сляпа баба,

че оттогава съм неоткриваем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Великолепна, въздействаща образност!...
    Възхити ме, Младене!
  • angel-ina (Ангелина Стойчева)
    angel-ina (Ангелина Стойчева)
    Прекрасен стих, маестро! Финалът ме остави без дъх. Благодаря!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Докосваш с поезията си, Младене!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Светът наистина е нетраен, но бисерите, които си написал, ще останат, да сгряват душите, на четящите, колкото и тесен да е процепът на времето! Поздрав от сърце!;
  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    Едно око от равносметката намигва
    и мъничка сълза премрежва взора...
    Мълчи душата във кресчендо „Стига!”
    Но е открила път към Бога...
    ...
    Благодаря за провокацията да интерпретирам.
    И все пак откриваем сред поетичните попадения....

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0