Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
13 feb 2009, 11:05

В оковите на времето 

  Poesía » Filosófica
1361 1 39

Накъсаха се нишките на дните ми,

като въздишки в шепите на вятъра,

целунати, преди да бъдат питани,

и непогалени на прага за Оттатък.

 

По бръчките на белите ми спомени,

притихнали във кръвните ми клетки,

се сплитат непоканени и гонени

слънца-усмивки и луни от клетви.

 

Пожарно гонят се сега секундите

в решетките на мимолетни мисли

и падат звънко - есенно прокудени,

умират сънно - пролетни и чисти.

 

                   .    .    .

Да, знам, че дълго още ще ме няма!

Ще разговарям милостив с капчуците,

възлюбили зова на океана,

и ще нахраня със усмивки птиците.

 

По пътя някъде ще се здрависам

с поредната извивка на сезоните,

като с жена, със натежали истини,

като с луна, покълнала във клоните

 

през слепите зеници на годините.

Ще чакам кротко своето завръщане,

макар и никой, и макар без име.

А портите жестоко са затръшнати!

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??