31 dic 2009, 22:08

В онази съненост...

  Poesía
667 0 3

                                                                                                >>>

Ей така...

 

... безмълвно ще се срина

 

в онази съненост

покълнала

по пръстите

 

по длани безостатъчно

сълзите  ти ще впия

 

пришила до сърцето...

и очите ти...

 

...

така преляла

от безплътни утрини

 

ще съградя по ръбовете

пролетни градини...

 

(а в дъното на залеза

е най-безлунно

и тихо толкова години...)...

 

...

и там

в онази съненост

безумно ще обгръщам

 

по устните

стаеното

доверие...

 

и в дланите

следите

ще разцъфват

 

занитени

по струните

в безвремие...

 

...

и всяка болка

ще превръщам в птица

в гнездо от кал

ще свивам обич бяла

 

а в утрото

ще тичам

към съдбата си

 

достигна ли те...

 

ще съм цяла...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...