В онази съненост...
>>>
Ей така...
... безмълвно ще се срина
в онази съненост
покълнала
по пръстите
по длани безостатъчно
сълзите ти ще впия
пришила до сърцето...
и очите ти...
...
така преляла
от безплътни утрини
ще съградя по ръбовете
пролетни градини...
(а в дъното на залеза
е най-безлунно
и тихо толкова години...)...
...
и там
в онази съненост
безумно ще обгръщам
по устните
стаеното
доверие...
и в дланите
следите
ще разцъфват
занитени
по струните
в безвремие...
...
и всяка болка
ще превръщам в птица
в гнездо от кал
ще свивам обич бяла
а в утрото
ще тичам
към съдбата си
достигна ли те...
ще съм цяла...
