В онзи дом...
766
0
3
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...
Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).
("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)
Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...
Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")
"Явно просто така е трябвало..."
***
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).
("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)
Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Самота Todos los derechos reservados
