4.12.2008 г., 21:53

В онзи дом...

759 0 3
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...

В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...

Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")

"Явно просто така е трябвало..."

***

В старческия дом ги съзрях,
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).

("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)

Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • radi., никой не знае какво ни чака. С времето ще разберем отговорите на въпросите си.. сега е твърде рано.

    Tomad, така го усетих-така го написах. Ако го променя ще загуби сегашния си облик. Но благодаря-не може винаги да получаваме похвали.
  • Хм. Мисля, че с подобни думи и повече чувство за ритъм можеш да добиеш повече стойност в този стих.
  • Често си мисля за подобна развръзка. Какво ли ни чака?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...