В онзи дом...
762
0
3
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...
Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).
("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)
Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...
Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")
"Явно просто така е трябвало..."
***
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).
("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)
Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самота Всички права запазени
