SlaY (Самота)
38 66
4.12.2008 г., 21:53 ч.

В онзи дом... 

  Поезия » Друга
447 0 3
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...

В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...

Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")

"Явно просто така е трябвало..."

***

В старческия дом ги съзрях,
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).

("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)

Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.

© Самота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • radi., никой не знае какво ни чака. С времето ще разберем отговорите на въпросите си.. сега е твърде рано.

    Tomad, така го усетих-така го написах. Ако го променя ще загуби сегашния си облик. Но благодаря-не може винаги да получаваме похвали.
  • Хм. Мисля, че с подобни думи и повече чувство за ритъм можеш да добиеш повече стойност в този стих.
  • Често си мисля за подобна развръзка. Какво ли ни чака?
Предложения
: ??:??