Dec 4, 2008, 9:53 PM

В онзи дом...

  Poetry » Other
764 0 3
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...

В онези стаи, събрали човешки съдби,
тишината уморено през прозореца гледа.
А слънцето навън се удави в сълзи -
(нещо в душата тежи като бреме)...

Там дните се нижат в приказки (за каквото е било)
и усмивките се тайно прокрадват (понякога).
Там всеки си носи своята болка (без да пита "Защо?")

"Явно просто така е трябвало..."

***

В старческия дом ги съзрях,
лицата им бяха с бръчки покрити...
Махаха ми (за довиждане) с ръце загрубели
и се усмихваха тъжно (с устни... от сълзи пропити).

("Довиждане! Бъдете здрави!"
А отвън Мракът ме пронизваше с поглед ехидно...)

Отивах си вече...
Застоях се дълго.
...
След мен Надеждата
затвори вратата безмълвно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

  • radi., никой не знае какво ни чака. С времето ще разберем отговорите на въпросите си.. сега е твърде рано.

    Tomad, така го усетих-така го написах. Ако го променя ще загуби сегашния си облик. Но благодаря-не може винаги да получаваме похвали.
  • Хм. Мисля, че с подобни думи и повече чувство за ритъм можеш да добиеш повече стойност в този стих.
  • Често си мисля за подобна развръзка. Какво ли ни чака?

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...