20 may 2011, 16:58

В опак свят

  Poesía » Civil
889 0 1

В опак свят живеем ние, господа!

Днеска изнасилиха старица,

вчера пък дете невръстно, ами да!

Онзи ден пак нечия душица

е предала богу дух на бадева.

 

В опак свят живеем ние, вижте на!

Снощи бе кръвчицата пролята

на невинна жертва – някоя жена.

Къща нечия пък, за разплата,

в полунощ подир гръмната била.

 

Във объркан свят живеем, ето на!

Идва празник, весело не става,

атакуват ни с цените, господа,

спекуланти и в лъжа, и в кражба,

днес за жалост поменува се света.

 

Веригата на омагьосан кръговрат,

във сферата на духовете гладни,

от дето няма път за връщане назад,

в един объркан, враждебно грозен свят,

безмилостно притиснати ни дави.

 

                  

Тез, от сферата на боговете,

де прогонили са младостта

във чужбина, там, по върховете,

тънат в разкош и суета.

 

Те не знаят що зове се криза,

недоимък, глад и голота,

че потрита е последна риза

на нещастна нечия душа.

 

Те царуват – век ли ще царуват

във охолство, лукс и суета?!

Как навеки ли ще мизеруват

мойте братя клети, господа?!

 

И родината ни, на последно

място вечно ли ще тя стои –

злата участ черна безконечно

ще я души, трови и топи...

 

                 ***

 

Във опак свят живеем, господа,

де безнадеждността е вечна –

духът, скован за вечни времена,

угасва в мъка безутешна...

 

Ще дойде ден, очакваният ден

ще дойде слънчев – лъчезарен,

и над тоз свят, вече разгромен,

ще съградим нов, по-прекрасен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще дойде ден, очакваният ден
    ще дойде слънчев- лъчезарен,
    и над тоз свят, вече разгромен,
    ще съградим нов, по- приятен...
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...