20.05.2011 г., 16:58

В опак свят

882 0 1

В опак свят живеем ние, господа!

Днеска изнасилиха старица,

вчера пък дете невръстно, ами да!

Онзи ден пак нечия душица

е предала богу дух на бадева.

 

В опак свят живеем ние, вижте на!

Снощи бе кръвчицата пролята

на невинна жертва – някоя жена.

Къща нечия пък, за разплата,

в полунощ подир гръмната била.

 

Във объркан свят живеем, ето на!

Идва празник, весело не става,

атакуват ни с цените, господа,

спекуланти и в лъжа, и в кражба,

днес за жалост поменува се света.

 

Веригата на омагьосан кръговрат,

във сферата на духовете гладни,

от дето няма път за връщане назад,

в един объркан, враждебно грозен свят,

безмилостно притиснати ни дави.

 

                  

Тез, от сферата на боговете,

де прогонили са младостта

във чужбина, там, по върховете,

тънат в разкош и суета.

 

Те не знаят що зове се криза,

недоимък, глад и голота,

че потрита е последна риза

на нещастна нечия душа.

 

Те царуват – век ли ще царуват

във охолство, лукс и суета?!

Как навеки ли ще мизеруват

мойте братя клети, господа?!

 

И родината ни, на последно

място вечно ли ще тя стои –

злата участ черна безконечно

ще я души, трови и топи...

 

                 ***

 

Във опак свят живеем, господа,

де безнадеждността е вечна –

духът, скован за вечни времена,

угасва в мъка безутешна...

 

Ще дойде ден, очакваният ден

ще дойде слънчев – лъчезарен,

и над тоз свят, вече разгромен,

ще съградим нов, по-прекрасен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще дойде ден, очакваният ден
    ще дойде слънчев- лъчезарен,
    и над тоз свят, вече разгромен,
    ще съградим нов, по- приятен...
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...