В опит да те забравя
Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си,
с най-острото, хладно стъкло,
да изгоня вкуса ти от вените -
микроба на твоето зло.
Наведох на ниско главата си,
да не срещам когато вървя
и да не откривам тамо чертата ти,
във чуждите, женски лица.
Така се превърнах в страхливец,
боящ се от сянката своя,
света си с омраза заливах
и теб да забравя се молех.
Но явно не толкова силно,
ти в мен така и остана,
забила отровното жило,
в живота ми - кървава рана.
...................................................
Продадох на мрака сърцето си,
с надеждата теб да забравя,
но твоите тъмни отенъци
ще нося, навярно до края.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
