4 jun 2014, 21:37

В оскверненото Общество

  Poesía » Civil
403 0 0

Едни от нас са за това,
а другите пък са напротив,
но от хапливите слова
разбрах, че спорят идиоти!

Защо сме вечно разделени,
и все прескачаме "плета",
и разярени със остена,
във прав път вкарваме света.

А истината е една
и тя на всички се кикоти:
щом няма мир в една страна,
там щастието не работи!

И крамолите в обществото,
препречват пътя на Доброто
и щом със злоба се делим,
към Хубавото не вървим!
  11.04.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...