В отговор на Пинче
Баща ми
Баща ми си отиде бързо.
Оглозгани от рака, костите му
се стопиха. И той самият се стопи.
Очите му горяха само -
за още глътка въздух.
После потъмняха...
Когато си отиде, аз не плаках.
Трябваше да го умия. Да го погреба.
Но още нося старото му яке.
И още чувам стъпките му ранни.
По брега на поднебесната река,
той тръгна с въдица на рамо.
С пъстърва Господ да нахрани.
Баща ми си отиде бързо.
Оглозгани от рака, костите му
се стопиха. И той самият се стопи.
Очите му горяха само -
за още глътка въздух.
После потъмняха...
Когато си отиде, аз не плаках.
Трябваше да го умия. Да го погреба.
Но още нося старото му яке.
И още чувам стъпките му ранни.
По брега на поднебесната река,
той тръгна с въдица на рамо.
С пъстърва Господ да нахрани.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados
