Лика (Величка Петкова)
26 3
12.06.2007 г., 8:30 ч.

В отговор на Пинче 

  Поезия
495 0 6
Баща ми

Баща ми си отиде бързо.
Оглозгани от рака, костите му
се стопиха. И той самият се стопи.
Очите му горяха само -
за още глътка въздух.
После потъмняха...
 
Когато си отиде, аз не плаках.
Трябваше да го умия. Да го погреба.
Но още нося старото му яке.
И още чувам стъпките му ранни.

По брега на поднебесната река,
той тръгна с въдица на рамо.
С пъстърва Господ да нахрани.

© Величка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??