12.06.2007 г., 8:30 ч.

В отговор на Пинче 

  Поезия
556 0 6
Баща ми
Баща ми си отиде бързо.
Оглозгани от рака, костите му
се стопиха. И той самият се стопи.
Очите му горяха само -
за още глътка въздух.
После потъмняха...
Когато си отиде, аз не плаках.
Трябваше да го умия. Да го погреба.
Но още нося старото му яке.
И още чувам стъпките му ранни.
По брега на поднебесната река, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Петкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??