Повява вятърът напразно
от свойте скрити ледове.
Щастието е заразно
и скоро няма да се мре.
Напразно зимата се сили,
че всичко ще скове от студ.
Снегът, дори да е обилен,
топи се после като луд.
И капчуците запяват.
Усмивката на слънцето зове
птиците да се задяват,
да разцъфтяват цветове.
Баба Марта е жестока,
понякога е лоша – да.
Но усмихната и пъстроока
все повече приижда пролетта.
И зимното сърце се сгрява.
Лъчите галят нашите лица.
Зората все по-рано става
и все по-весел е деня.
Само аз – незнаен скитник,
в средата спрял на жизнения път,
надявам се и мене да подтикне
силата, с която се върти светът.
19.03.2021 г.
Днес моята майка има рожден ден.
Светлина на душата ѝ.
© Бойко Беров Todos los derechos reservados