В памет

Повява вятърът напразно

от свойте скрити ледове.

Щастието е заразно

и скоро няма да се мре.

Напразно зимата се сили,

че всичко ще скове от студ.

Снегът, дори да е обилен,

топи се после като луд.

И капчуците запяват.

Усмивката на слънцето зове

птиците да се задяват,

да разцъфтяват цветове.

Баба Марта е жестока,

понякога е лоша – да.

Но усмихната и пъстроока

все повече приижда пролетта.

И зимното сърце се сгрява.

Лъчите галят нашите лица.

Зората все по-рано става

и все по-весел е деня.

Само аз – незнаен скитник,

в средата спрял на жизнения път,

надявам се и мене да подтикне

силата, с която се върти светът.

19.03.2021 г.

Днес моята майка има рожден ден.

Светлина на душата ѝ.