12 dic 2007, 8:40

В памет на ... 

  Poesía
866 1 3
Живот, не си ли прекалено кратък
и защо си толкова несправедлив,
за едни - жесток, за други - сладък,
нима не може всеки да бъде щастлив!?

Животът започва и свършва със сълзи,
човек плаче и в болка, и в радост,
и когато е на върха, и когато пълзи,
сълзи и пак сълзи... за жалост...

Днес си тук, а утре вече те няма,
живееш в друг свят вековен,
а след себе си оставяш яма,
в която да тлее тежкият спомен.

Живот, кажи ми как да те наричам,
дали си просто миг или всемир?
Мисля за това, но единствено изричам:
"Приятелю, почивай в мир!"...

© Петя Микова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??