pucky (Петя Микова)
7 1
12 дек. 2007 г., 08:40

В памет на ... 

  Поэзия
923 1 3
Живот, не си ли прекалено кратък
и защо си толкова несправедлив,
за едни - жесток, за други - сладък,
нима не може всеки да бъде щастлив!?

Животът започва и свършва със сълзи,
човек плаче и в болка, и в радост,
и когато е на върха, и когато пълзи,
сълзи и пак сълзи... за жалост...

Днес си тук, а утре вече те няма,
живееш в друг свят вековен,
а след себе си оставяш яма,
в която да тлее тежкият спомен.

Живот, кажи ми как да те наричам,
дали си просто миг или всемир?
Мисля за това, но единствено изричам:
"Приятелю, почивай в мир!"...

© Петя Микова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??