27 oct 2010, 13:46

В памет на баща ми 

  Poesía
11987 1 17

Построихме ти дом. Студен и немеещ,

като твоята снимка отпред.

Да ни спомня за теб и за твойте копнежи,

описани в стихове, ред по ред...

Край теб - само мрамор и камък,

от които настръхвам и плача.

Понякога идвам и с восъчен пламък

прага ти тихо прекрачвам.

Извини ме, че съм тъй мълчалива.

Ще пиша - да говоря не мога.

Вместо мене, листата игриви

шепнат думи - толкова много...

С черно-бели очи, виждаш ли майка

как върху тебе подрежда цветя?

Как денем и нощем се вайка

с натежала от мъка глава!

Много значиш за всички ни още!

Не вярваме! Молим спасение!

Аз потърсих своето, снощи,

в това стихотворение...

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??