stenli499 (Станислава)
291 2626
Oct 27, 2010, 1:46 PM

В памет на баща ми 

  Poetry
12451 1 17

Построихме ти дом. Студен и немеещ,

като твоята снимка отпред.

Да ни спомня за теб и за твойте копнежи,

описани в стихове, ред по ред...

Край теб - само мрамор и камък,

от които настръхвам и плача.

Понякога идвам и с восъчен пламък

прага ти тихо прекрачвам.

Извини ме, че съм тъй мълчалива.

Ще пиша - да говоря не мога.

Вместо мене, листата игриви

шепнат думи - толкова много...

С черно-бели очи, виждаш ли майка

как върху тебе подрежда цветя?

Как денем и нощем се вайка

с натежала от мъка глава!

Много значиш за всички ни още!

Не вярваме! Молим спасение!

Аз потърсих своето, снощи,

в това стихотворение...

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??