* * *
В памет на баща ми
Първият дъжд на деветия ден
изми му душата.
Към необята
ще тръгне спасен...
Богородицата сияйна
за ръката го води.
Вечността е безкрайна,
да не броди
изгубен, самотен,
свещица запалвам -
светъл да му е пътя.
Довиждане!
Сбогом!
Мъчно ми е, не отричам.
Отивай спокоен -
аз те обичам.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
и слият се със вечността
горят те спомени напусто -
в душата ти остава празнота...