* * *
В памет на баща ми
Първият дъжд на деветия ден
изми му душата.
Към необята
ще тръгне спасен...
Богородицата сияйна
за ръката го води.
Вечността е безкрайна,
да не броди
изгубен, самотен,
свещица запалвам -
светъл да му е пътя.
Довиждане!
Сбогом!
Мъчно ми е, не отричам.
Отивай спокоен -
аз те обичам.
© Албена Стефанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
