12 ago 2006, 11:41

В памет на един артист 

  Poesía
746 0 11
На С.



Търся.
Потъвам.
В тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма!”
Приеми че ме няма...
В тъмна външност съм аз.
Какъв цвят е душата-
не зная.
Казват ,
че всяка душа е бяла.
Колко бяла – не казват.
Приеми, че съм грешен.
Приеми го това.
Нощ, прободена в храстите, -
ден по – жалък от ...
Смърт на етажа.
Знаеш ли какво правят?!
Една тъжна линейка.
Един тъмен чук.
Използват маските...
Изнасят го...
Кого?!
Децата гледат.
Подсмърчат.
Изнасят цял един живот...
Не им се сърдя, но...
Тъжно е...
Този човек...
Да, можем да говорим до утре, нали?
Бог да прости мъртвия!
- Това е само
за пред гостите!
Нали не плачеш наистина?!
- Не! – лъжа.
Търся.
Потъвам
в тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма” – негови думи.
И приемам...
Че ти , артистът,
който се смееше по погребения,
който пиеше
навсякъде...
И винаги...
Приемам че ти,
Големият
си мъртъв...
И какво очакваш -
да не плача за теб ли, арменецо?!
Търся те
и потъвам
във тъмното...

Нали няма да пишете оценки?Благодаря ви!Хенри

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!Благодаря на всички!Хенри
  • Мир на душата му.
    Смъртта е преминаване Ханк.Смърт няма.Прав е бил, приеми че го няма тленен, но някъде го има само дето не го виждаш, някъде където един ден всички ще отидем.
  • Боли когато някой си отива,
    той оства вечно в нас.

    Поклон.
  • Много болка лъха от стиха ти,Хенри!
    Покланям се!
    Силен си в думите за посвещение!

  • Е, това вече не разбрах... Та Ясен изрично е казал да няма оценки. Ако го нямаше този послеслов, както и да е. Подразних се, та не виждате ли, че това е лично посвещение. Ако е случайна незабелязаност, то нека коментиращия се поправи. Ако е нарочно - да си сърба злобата.
  • "Изнасят цял един живот...
    Тъжно е..."
  • За малко сме на този свят. Но, нали ще остане в мисълта ти, Ясене. Хубаво посвещение си написал.
  • Мразя да плача...
  • "Търся.
    Потъвам.
    В тъмно...
    И не вярвам.
    По дяволите!
    “Приеми ,че
    ме няма!”"
    Как се приема това Хенри?Разплака ме...замислих се и ми стана много тъжно.Отново те прегръщам!Браво!
    Поклон!


  • Търся те
    и потъвам
    във тъмното...

    Много болка и тъга си заключил в думите си, Ясене...
    Поклон...
  • "...Какъв цвят е душата -
    не зная.
    Казват , че всяка душа е бяла.
    Колко бяла- не казват..."
    Бяла и тиха е душата, Хенри! Много бяла...
Propuestas
: ??:??