12.08.2006 г., 11:41

В памет на един артист

943 0 11
На С.



Търся.
Потъвам.
В тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма!”
Приеми че ме няма...
В тъмна външност съм аз.
Какъв цвят е душата-
не зная.
Казват ,
че всяка душа е бяла.
Колко бяла – не казват.
Приеми, че съм грешен.
Приеми го това.
Нощ, прободена в храстите, -
ден по – жалък от ...
Смърт на етажа.
Знаеш ли какво правят?!
Една тъжна линейка.
Един тъмен чук.
Използват маските...
Изнасят го...
Кого?!
Децата гледат.
Подсмърчат.
Изнасят цял един живот...
Не им се сърдя, но...
Тъжно е...
Този човек...
Да, можем да говорим до утре, нали?
Бог да прости мъртвия!
- Това е само
за пред гостите!
Нали не плачеш наистина?!
- Не! – лъжа.
Търся.
Потъвам
в тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма” – негови думи.
И приемам...
Че ти , артистът,
който се смееше по погребения,
който пиеше
навсякъде...
И винаги...
Приемам че ти,
Големият
си мъртъв...
И какво очакваш -
да не плача за теб ли, арменецо?!
Търся те
и потъвам
във тъмното...

Нали няма да пишете оценки?Благодаря ви!Хенри

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!Благодаря на всички!Хенри
  • Мир на душата му.
    Смъртта е преминаване Ханк.Смърт няма.Прав е бил, приеми че го няма тленен, но някъде го има само дето не го виждаш, някъде където един ден всички ще отидем.
  • Боли когато някой си отива,
    той оства вечно в нас.

    Поклон.
  • Много болка лъха от стиха ти,Хенри!
    Покланям се!
    Силен си в думите за посвещение!

  • Е, това вече не разбрах... Та Ясен изрично е казал да няма оценки. Ако го нямаше този послеслов, както и да е. Подразних се, та не виждате ли, че това е лично посвещение. Ако е случайна незабелязаност, то нека коментиращия се поправи. Ако е нарочно - да си сърба злобата.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...