Aug 12, 2006, 11:41 AM

В памет на един артист

  Poetry
941 0 11
На С.



Търся.
Потъвам.
В тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма!”
Приеми че ме няма...
В тъмна външност съм аз.
Какъв цвят е душата-
не зная.
Казват ,
че всяка душа е бяла.
Колко бяла – не казват.
Приеми, че съм грешен.
Приеми го това.
Нощ, прободена в храстите, -
ден по – жалък от ...
Смърт на етажа.
Знаеш ли какво правят?!
Една тъжна линейка.
Един тъмен чук.
Използват маските...
Изнасят го...
Кого?!
Децата гледат.
Подсмърчат.
Изнасят цял един живот...
Не им се сърдя, но...
Тъжно е...
Този човек...
Да, можем да говорим до утре, нали?
Бог да прости мъртвия!
- Това е само
за пред гостите!
Нали не плачеш наистина?!
- Не! – лъжа.
Търся.
Потъвам
в тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма” – негови думи.
И приемам...
Че ти , артистът,
който се смееше по погребения,
който пиеше
навсякъде...
И винаги...
Приемам че ти,
Големият
си мъртъв...
И какво очакваш -
да не плача за теб ли, арменецо?!
Търся те
и потъвам
във тъмното...

Нали няма да пишете оценки?Благодаря ви!Хенри

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!Благодаря на всички!Хенри
  • Мир на душата му.
    Смъртта е преминаване Ханк.Смърт няма.Прав е бил, приеми че го няма тленен, но някъде го има само дето не го виждаш, някъде където един ден всички ще отидем.
  • Боли когато някой си отива,
    той оства вечно в нас.

    Поклон.
  • Много болка лъха от стиха ти,Хенри!
    Покланям се!
    Силен си в думите за посвещение!

  • Е, това вече не разбрах... Та Ясен изрично е казал да няма оценки. Ако го нямаше този послеслов, както и да е. Подразних се, та не виждате ли, че това е лично посвещение. Ако е случайна незабелязаност, то нека коментиращия се поправи. Ако е нарочно - да си сърба злобата.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...