В памет на един артист
Търся.
Потъвам.
В тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма!”
Приеми че ме няма...
В тъмна външност съм аз.
Какъв цвят е душата-
не зная.
Казват ,
че всяка душа е бяла.
Колко бяла – не казват.
Приеми, че съм грешен.
Приеми го това.
Нощ, прободена в храстите, -
ден по – жалък от ...
Смърт на етажа.
Знаеш ли какво правят?!
Една тъжна линейка.
Един тъмен чук.
Използват маските...
Изнасят го...
Кого?!
Децата гледат.
Подсмърчат.
Изнасят цял един живот...
Не им се сърдя, но...
Тъжно е...
Този човек...
Да, можем да говорим до утре, нали?
Бог да прости мъртвия!
- Това е само
за пред гостите!
Нали не плачеш наистина?!
- Не! – лъжа.
Търся.
Потъвам
в тъмно...
И не вярвам.
По дяволите!
“Приеми ,че
ме няма” – негови думи.
И приемам...
Че ти , артистът,
който се смееше по погребения,
който пиеше
навсякъде...
И винаги...
Приемам че ти,
Големият
си мъртъв...
И какво очакваш -
да не плача за теб ли, арменецо?!
Търся те
и потъвам
във тъмното...
Нали няма да пишете оценки?Благодаря ви!Хенри
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.