19 jun 2016, 12:32

В памет на Евтим Евтимов

  Poesía
837 1 7


       Отиде си големият Евтим.
       Пред гения му сме една трохичка.
       За него. В памет - нека помълчим
       в ръка с запалена свещичка!
           Написа стихове чудесни,
           от тях ни лъхаше любов,
           облечени в прекрасни песни -
           да ги запее всеки бе готов...
       Певците са му благодарни,
       че славата си с тях той сподели,
       а за слушателите - няма равно
       със времето, в което той твори!
           Безсмъртни са творци такива -
           ще помним техните слова.
           Дано и децата ни щастливи
           се чувстват също от това...
       Твори в отвъдното и пращай мисли
       чрез нас - най-дребните поети,
       та още дълго да се пеят песни
       по най-прекрасните куплети!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади,как ме върна толкова назад?...Радвам се за оценката и ти благодаря!
  • Така си е
  • Много го обичах тоя поет!Той е пример,че и на такава възраст може да се пише за любов и то страхотни текстове!
  • Респект за посвещението!
  • Ирина,наистина ли мислиш,че пишеш!!!Той беше Голям,други също!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...