19 июн. 2016 г., 12:32

В памет на Евтим Евтимов

835 1 7


       Отиде си големият Евтим.
       Пред гения му сме една трохичка.
       За него. В памет - нека помълчим
       в ръка с запалена свещичка!
           Написа стихове чудесни,
           от тях ни лъхаше любов,
           облечени в прекрасни песни -
           да ги запее всеки бе готов...
       Певците са му благодарни,
       че славата си с тях той сподели,
       а за слушателите - няма равно
       със времето, в което той твори!
           Безсмъртни са творци такива -
           ще помним техните слова.
           Дано и децата ни щастливи
           се чувстват също от това...
       Твори в отвъдното и пращай мисли
       чрез нас - най-дребните поети,
       та още дълго да се пеят песни
       по най-прекрасните куплети!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади,как ме върна толкова назад?...Радвам се за оценката и ти благодаря!
  • Така си е
  • Много го обичах тоя поет!Той е пример,че и на такава възраст може да се пише за любов и то страхотни текстове!
  • Респект за посвещението!
  • Ирина,наистина ли мислиш,че пишеш!!!Той беше Голям,други също!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...