9 nov 2014, 21:22

В памет на мама

  Poesía » Otra
2.4K 0 4

Прости ми, майчице, забравих
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах,
към детството и бащиния дом.
Децата ти с любов прегърнах,
сестра и брат за мен, с любов.
На смъртния ти одър обещах си
за тях да съм опора, светлина.
И думата си своя не предадох,
все чувам ги. Родена съм сестра,
която винаги ще ги закриля,
ще бъда стълб, макар и отдалеч.
А ти прости ми, скъпа майко моя!
Ти ангел си, пред който се заклех!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Голямата отговорност носи голямо сърце!А ТИ ГО ИМАШ.Незнайно защо но добрите винаги си патят!Прегръщам те приятелко и ако съм те натъжил със нещо прости ми!!!Приятна вечер!Поздрави!!!
  • !
  • Дълбока признателност и поклон пред най-святото същество в живота ни! Изтръпнах - мачицата отиде ли си половината от света си е отишъл.
    Много постигната творба! Поздрав от мен и спокойна вечер!
  • Силна изповед, която ме трогна дълбоко. Финалните два реда /по скромното ми мнение/ са кулминационни за стихотворението.

    Поздравление, Таня! Високо оценявам написаното от теб!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....