Прости ми, майчице, забравих
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах,
към детството и бащиния дом.
Децата ти с любов прегърнах,
сестра и брат за мен, с любов.
На смъртния ти одър обещах си
за тях да съм опора, светлина.
И думата си своя не предадох,
все чувам ги. Родена съм сестра,
която винаги ще ги закриля,
ще бъда стълб, макар и отдалеч.
А ти прости ми, скъпа майко моя!
Ти ангел си, пред който се заклех!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados