9 nov 2014, 21:22

В памет на мама 

  Poesía » Otra
2136 0 4

Прости ми, майчице, забравих
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах,
към детството и бащиния дом.
Децата ти с любов прегърнах,
сестра и брат за мен, с любов.
На смъртния ти одър обещах си
за тях да съм опора, светлина.
И думата си своя не предадох,
все чувам ги. Родена съм сестра,
която винаги ще ги закриля,
ще бъда стълб, макар и отдалеч.
А ти прости ми, скъпа майко моя!
Ти ангел си, пред който се заклех!


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Голямата отговорност носи голямо сърце!А ТИ ГО ИМАШ.Незнайно защо но добрите винаги си патят!Прегръщам те приятелко и ако съм те натъжил със нещо прости ми!!!Приятна вечер!Поздрави!!!
  • !
  • Дълбока признателност и поклон пред най-святото същество в живота ни! Изтръпнах - мачицата отиде ли си половината от света си е отишъл.
    Много постигната творба! Поздрав от мен и спокойна вечер!
  • Силна изповед, която ме трогна дълбоко. Финалните два реда /по скромното ми мнение/ са кулминационни за стихотворението.

    Поздравление, Таня! Високо оценявам написаното от теб!
Propuestas
: ??:??