И ето, тъжно пак поглеждаш снимката красива,
не виждаш ли, в сърцето ти завинаги съм жива.
Макар да съм без тяло, останала и без сърце,
душата ми завинаги ще броди из откритото небе...

Не плачи, изтрий сълзите, мила,
болката не искам да те е надвила,
усмивка на лицето ти да излезе,
споменът за мене щом в теб изгрее...

Ще бъда ангел, който пази те от рая,
и до сетния ти час до теб ще бъда, зная.
Защото никой няма сила да ни раздели,
щом любов огрявала е две души...

Изчакай ти да дойде пак нощта,
ще видиш как ще бъдем заедно в съня.
Ще видиш образа ми мил,
с прегръдка силна ще изсуша сълзите ти...

Ще изгрявам всяка нощ като звезда в небето,
ще ме търсиш, щом усетиш, че мъката надделява в сърцето.
Любовта ми ще ти подаде отново своята ръка,
нали доброто, мила, побеждава и смъртта...

Така и аз спокойно ще почивам,
когато виждам, че и ти си толкова щастлива...
макар че вече съм покойна,
в сърцето ти завинаги съм жива...